Физиотерапия в Трихологията
Назначаването на физикални методи трябва да бъде базирано на етиопатогенезата (естеството и природата на проблема) и водещите симптоми. Цел на приложението на лечебните физически фактори може да бъде целият организъм (методи с общо въздействие) или засегнатите участъци на главата (методи с локално въздействие).
1.Галванизация/Галваничен ток – прилагане с терапевтични и профилактични цели на постоянен, непрекъснат електрически ток с ниско напрежение (30-80 V) и малка сила (до 50 mА). Методът и този вид ток носи името на италианския физиолог Луиджи Галвани. В Русия с изучаването на този метод се ангажират руските лекари и учени А. Т. Болотов, И. К. Грузинов А. А. Кабат, В. И. Вартанов
2. Постоянният ток води до активиране на взаимовръзката между лимбично-ретикуларния комплекс и кората на главния мозък, което води до повишаване на регулаторнатата функция на нервната система по отношение на ендокринната система. В зоната на въздействие се активира фагоцитната функция на левкоцитите и хуморалните фактори на неспецифичния имунитет. Въвеждането на лекарства с помощта на електрофореза обуславя изява на ефекта им в съответствие с техните специфични свойства.
3. Микротоковете стимулират клетъчния метаболизъм поради способността им да променят мембранния потенциал на клетката и отварят йонни канали, което води до 6-кратно повишаване на синтеза на АТФ. Натрупването на АТФ ускорява клетъчната диференциация и тъканна регенерация, аминокиселинния транспорт се увеличава с 40%. Подобрява се микроциркулацията, стимулират се мускулните влакна към следващо свиване и отпускане.
4. Масажът подобрява кръвообращението и лимфния дренаж, активизира рецепторния апарат. Чрез невро-рефлекторния и хуморален път масажът се отразява на тялото като цяло. Масажът действа най-добре след приложение върху кожата на лечебни средства – лосион, балсам, масло, тоник, серум. Чрез стимулиране на лимфния дренаж и кръвообращението масажът способства за поддържане на висока пролиферативна активност на клетките на космения фоликул, удължавайки анагенната фаза.
5. Мезотерапия
Д-р Мишел Пистор (1924-2003 г.) провежда клинични изследвания и създава нов подход – мезотерапията. Международните изследвания в областта на интрадермалната терапия достигат своя връх с работата на Пистор в периода от 1948 г. до 1952 г. в областта на мезотерапевтичното лечение при хората. Френската преса въвежда термина “Мезотерапия” през 1958 г.
Френската Медицинска академия признава Мезотерапията като медицинска специалност през 1987 г. Популярната във всички европейски страни и Южна Америка мезотерапия се практикува от приблизително 40 000 лекари по света.
Мезотерапията е медицинска техника на пряко третиране с активни лекарствени или подхранващи средства на тъканите, където има нужда от тях, чрез интрадермални микроинжекции. По думите на д-р Пистор: „По малко и не много често на правилните места.”
Терминът „мезо” произлиза от мезодерма или среден слой на кожата. Мезотерапия е лечение, което стимулира мезодермата и облекчава голям брой симптоми и заболявания. Съединителната тъкан на тялото, най-вече колаген, връзки, сухожилия и мускули, произлиза от мезодермата. Мезодермата, също така, включва мастната тъкан и съединителните тъкани около органите.
Мезотерапията се прилага при редица проблеми в естетичната сфера: отлагане на мазнини, целулит, косопад, акне, белези, стрии, бръчки, ревитализация, обем на кожата, мелазма, обезболяване, т.н.
Предимства на Мезотерапията
Мезотерапията е безопасна, прогресивна и ефективна техника. Мезотерапевтичният разтвор се поставя директно в целевата зона и с повторение на терапиите, с което страничните ефекти, алергии и лекарствените взаимодействия са сведени до минимум.
През последните години да се появяват нови лечения чрез мезотерапия или такива, вдъхновени от мезотерапията.
Механизъм на действие на Мезотерапията
Мезотерапията прилага стимулация на анагена на косъма, нервните клетки и състоянието на имунитета на епидермиса, дермиса и подкожната тъкан, за да провокира биологична реакция и да спре анормалната физиология. Инжектираните интердермално разтвори остават в инжектираната зона по-дълго в сравнение с подкожните инжекции и действат като естествен агент с бавно освобождаване до 7 дни. Инжектираните разтвори действат на съседните проблемни тъкани като проникват и до по-дълбоко разположените тъкани.
6. Електропорация
Явлението електропорация е открито от д-р Праунист въз основа на изследванията на д-р П. Агре и д-р Р. Маккинън, които получават Нобелова награда за химия през 2003 г. Редица публикации и клинични изследвания демонстрират ефективността на електропорацията при трансдермално приложение. То, също така, се използва при ваксини на базата на рибонуклеинова киселина (RNA) за увеличаване на клетъчния трансфер и по-добра имунна реакция, при лечението на тумори чрез електро- химиотерапия, генна терапия, т.н. Електропорацията на кожата може да подобри трансдемалното въвеждане в кожата. Тя е приложима за въвеждане в кожата на голям брой съединения.
Роговият слой е главната бариера за проникването на активните съставки, които се съдържат в локалните фармацевтични и лечебнокозметични средства. Електропорацията създава микроканали в кожата и клетките, които позволяват всяко вещество да бъде приложено върху повърхността на кожата (т.нар. локално приложение), за да бъде абсорбирано от кожата и вътре в клетките.
Електропорацията настъпва в резултат или на електромагнитно поле (RF), или импулсен ток с продължителност на импулса между 150 до 300 ms без обръщане на полярността (XPERT). Електропорацията не създава молекулярна дезинтеграция или йонизация като йонофорезата или ултразвуковете. Така могат да бъдат прилагани всички вещества, независимо от полярността на продукта, дори маслообразните продукти.
Терминът “безиглена мезотерапия” не е правилен, тъй като мезотерапията се основава на механична и химическа стимулация. При безиглената мезотерапия няма инжектиране с игли, така че няма и механична стимулация. Всъщност, правилното наименование е “трансдермално въвеждане в кожата”. Много производители използват тези названия, за да освежат стари системи и техники, по-конкретно галваничен ток, йонофореза или ултразвук. Малко уреди, обаче, се базират на реална електропорация, каквато се използва в сферата на ДНК терапията и генетичния клетъчен трансфер.
„Електропорацията” не е електрофореза или йонофореза. Тя се състои от емисия на електромагнитно поле или импулсен ток със специални параметри към отворени канали и аквапорини на клетъчните мембрани, които улесняват трансфера на лечебни вещества в клетките.
Основни предимства на електропорацията
- Увеличава трансдермалния пренос на активни съставки до дермално ниво чрез мастни, потоотделящи и трансклетъчни канали. Заедно с фракционната мезотерапия ефективността силно се увеличава. Каналите, създадени при инжектирането, предлагат допълнителни пътища за проникване на веществата.
- Прави стерилните локални приложения по-ефективни.
- Изследванията сочат, че технологията, основана на принципа електропорация, увеличава ефективността на стерилните локални лечения няколко пъти. Важно е да се използват само стерилизирани коктейли и да се прилага съответната необходима грижа (антисептика) след извършване на терапията, за да се сведат до минимум възможностите от замърсяване и алергична реакция, както и за по-бързо възстановяване на цялостта на епидермиса.
- Достъпно и ефективно лечение.
- Без риск от изгаряния, неволеви мускулни контракции, болка или възпаление.
- Не предизвиква молекулярна дезинтеграция или йонизация. Всички видове вещества могат да бъдат използвани (йонни, нейонни, на водна или на маслена основа). Скоростта на пренос на веществата е 0.8 г за минута. Въвежда вещества от ниско до високо молекулярно тегло.
- 100% безболезнено.
- Лесно за ползване и предлага различни методи на лечение.
|
Трансклетъчни канали Мастни и потни канали Отвори при инжектиране Проникване и разпространение на продукта |
Механизъм на действие
Експериментални и теоретични доказателства сочат, че засилените потоци възникват в резултат на временни промени в микроструктурата на кожата чрез механизъм, който включва електропорация на роговия слой на двойните липидни слоеве. Прилагането на високо напрежение към кожата увеличава пропускливостта драматично и обратимо. Създават се нови пътища на водна основа в роговия слой чрез механизъм, който включва електропорация на двуслойните липиди. Молекулярният транспорт през кожата с временно увеличена пропускливост след това се реализира посредством различни механизми. Електрофореза по време на импулси и увеличена дифузия по време на и след импулсите са двата основни механизма на транспортиране на съединения със заряд. Приносът на електрофорезата и дифузията зависят от физикохимичните свойства на транспортираните молекули.
- Електрофореза е основната движеща сила при транспортирането на заредени съединения по време на импулси. Доказателство за това е спадът в трансдермалния транспорт при сгрешена полярност на електродите. Допълнително доказателство е това, че транспортът на неутрални съединения е по-незначителен, в сравнение с транспорта на заредени молекули по време на импулсите.
- Дифузията на молекулите през високо пропусклива кожа чрез електрически импулси е значителна при трансдермалното приложение при използване на електропорация на кожата. Подсиленият чрез електропорация транспорт на неутрални молекули възниква главно след импулси на високо напрежение при дифузия през кожата с увеличена пропускливосст. Макар да се постига много по-висока пропускливост по време на импулса, увеличената пропускливост се удължава и затова транспортът продължава с часове след импулсите.
Трите характерни черти на електропорацията в клетъчните мембрани са драматично увеличение в трансмембранния транспорт, обратимост и доказателства за структурните промени в мембранната бариера. Експерименталните и теоретични проучвания сочат, че импулсите с високо напрежение водят също така до създаването на нови и/или увеличаване на съществуващите водни пътища в роговия слой. Измерванията на потока в изкуствени условия сочат увеличения до 4 пъти на размерите на трансдермалния транспорт в резултат на импулси с високо напрежение, увеличаването на потока се постига за секунди. Навсякъде в кожата се подобрява транспортът на съединения с размер на макромолекули, което предполага, че транспортните пътища са по-големи от преди това съществуващите пътища.